BG Diaspora: Проект болгар Москвы, посвященный культуре, истории и дружбе между народами
Болгарская Диаспора — слайд 1
Болгарская Диаспора — слайд 2
Болгарская Диаспора — слайд 3
Болгарская Диаспора — слайд 4
Болгарская Диаспора — слайд 5
Болгарская Диаспора — слайд 6
Болгарская Диаспора — слайд 7
Болгарская Диаспора — слайд 8
Болгарская Диаспора — слайд 9
Болгарская Диаспора — слайд 10

Толкова много ли сме разединени?

Mоят род е от Западните покрайнини. Дядо ми пратил семейството си към София, след като подочул, че сърбите ще получат Пирот. Или да си го върнат? Трудно ми е да определя какво точно е станало, защото съм чувала и двете страни по въпроса. И най-вече историята на прадядо ми, който разказвал: «Когато дойдоха българите, ме арестуваха и ме биха ли, биха, защото съм бил сърбин. После дойдоха сърбите и ме арестуваха и биха ли, биха, защото съм бил българин. А на мен вече ми е все едно какъв съм, само да не ме бият!»

В София дядо ми и е бил един от десетките хиляди българи, потърсили спасение след прогонването на сънародниците ни от вече бивши български територии. Това не е първият поток бежанци от отнети български територии. Хиляди сънародници биват приети в къщите на прогонени пък от нашите земи гърци, турци или румънци. Те от своя страна се прибират в своите държави и заживяват в опразнените български, турски или гръцки домове. Както знаем, на Балканите всяка държава граничи със себе си. Така че празни домове за изземване е имало винаги и навсякъде.

Затова се учудих на резултатите от изследването на фондация «Бертелсман», която проучва степента на сплотеност на обществата в 34 различни държави. Според германците най-сплотени са скандинавците, а най- разединени са българи, гърци и румънци.

Толкова ясен поглед върху това кой откъде е, какъв е и какъв иска да бъде сред народите на Балканите, не съм виждала до този момент. Ние още спорим кой е наш и кой ваш, чудим се например дали да наричаме част от сънародниците си български турци, български мюсюлмани, само мюсюлмани или само турци… Ромите у нас са роми и се сърдим, когато в западните медии ги определят като българи, а по македонския въпрос ни е нужна само една малка ракия в повече, за да се пролее и кръв.

В цялата тази бъркотия германците са успели да видят едно хомогенно общество,
в което да изследват общата нагласа към институции, съседи или друговерци. И по немски хладнокръвно са установили, че такава обща нагласа почти няма, затова според тях ние сме разединени. Същото се отнася и за румънците и гърците, а останалите балканци липсват, защото просто не са взели участие в проучването.

Момент. Дали пък тази разединеност, която «Бертелсман» вижда отвън, всъщност е онова, което ни сплотява. Ние от векове си живеем така заедно — мразейки се, обичайки се, спасявайки се и предавайки се. Това, което за немеца е разединеност, за нас е толерантност. Всъщност българите са изключително нетолерантно общество според модерното разбиране за толерантност. У нас всеки си има отредено място и то не е непременно под слънцето.

Ние не се харесваме един друг, презираме ромите, страхуваме се от турците, не обичаме гърците и не признаваме македонците. От друга страна, у нас няма турски или мюсюлмански гета, каквито има във всеки по-голям западноевропейски град.
Сляпа за тези детайли, фондацията е създала социологически инструмент, с който на базата на емпирични изследвания, събирани през последните 20 години, проучва степента на сплотеност в едно общество. Три са стълбовете, които държат едно общество сплотено, е установило проучването.

Социалните връзки, обвързаността и ориентирането към общо благо. Те от своя страна се състоят от три измерими области: социалните мрежи, доверието в другия, приемането на различността, доверието в институциите, усещането за справедливост, солидарността и готовността за помощ, признаването на социалните правила и участието в обществото.
Не е изненадващо, че по тези критерии най-добре се представят скандинавските общества. От една страна, те са по-развити от нас. От друга страна, те са и по-хомогенни. За датчанина векове наред е имало само два големи врага: шведите и католиците. А и в целия западен свят враговете в крайна сметка са се делили най-общо на две: католици и протестанти. Религията е била по-важна от етноса. Днес новата заплаха за тях е ислямът — религия, с която живеят заедно едва от няколко десетилетия. Откакто в онзи по-сплотен свят брутният вътрешен продукт е по-голям от жаждата
за историческа справедливост, томахавките са заровени.

Това е и един от основните изводи на проучването на «Бертелсман» — справедливото разпределение на богатството в едно общество е основен мотив за сплотеността му.

Ясно е, че след като България и Румъния са най-бедните и с най-големи социални разлики държави в ЕС, няма как да заемат предно място в проучването на фондацията.
Най-слабото звено при нас със сигурност са доверието в институциите и приемане на различните. Дори и да има някакви съмнения, че българите са на последно място при останалите критерии, по тези два едва ли някой би твърдил обратното. Доверието в институциите у нас клони към нулата.

По този въпрос, предполагам, ще сме най-единните в Европа — на държавата у нас вяра
да нямаш. Върху това недоверие работим всички дружно през целия си живот. Първо посяваме семената на съмнението в училище с разкази като “Андрешко”, в който добрият герой е селянинът, решил да помогне на съседа си, като го оттърве от дебелия и лош представител на държавата — бирника. Вместо като един западногерманец да го заведе право при длъжниците към хазната, ЕлинПелиновият герой набутва данъчния в блатото. Въобще, от този разказ разбираме и защо данъчните десетилетия наред имат проблем със събирането на задълженията. Явно има твърде много отличници по литература в България.

Що се отнася до критерии като социална мрежа, готовност за помощ и солидарност, признаване на социалните правила и участие в обществото — по това дали там сме разединени, или сплотени, може много да се спори. За разлика от страни като Германия, в България повечето хора са еднакво бедни. А това ражда много по-голяма социална обвързаност, зависимост от фамилия и приятели и солидарност, отколкото могат да си представят всички западноевропейци, родени след 1945 г. Признаването на социалните правила също е тема сама за себе си. В една страна, в която всеки изпреварва от дясно, не плаща с месеци твърде високите сметки за парно или пък не ходи да гласува, е трудно да се говори за разединеност по въпроса за социалните правила. Все пак все
общото им погазване е признак за също толкова голяма сплотеност, колкото и всеобщото им спазване.

Така че проучването на “Бертелсман” вероятно е подходящо за западните богати общества, но за да е реалистичен резултатът му и за Балканите, е нужно да се въведат още критерии. Иначе яснотата на германския птичи поглед е успокояваща. Жалко, че прадядо ми не е жив, за да прочете изследването и да разбере на какво се дължи оня бой, дето е ял седмици наред след войната.