
Актрисата и певица Грета Ганчева отказва да приеме смъртта на един от най-добрите си приятели — големия режисьор Рангел Вълчанов. Тъжната новина я заварила в курорта Камчия, където се подготвя за музикалния фестивал „Звездите на Камчия». Решила да изпълни последната воля на другаря си да не плаче за него, тя не отиде на поклонението му. Този месец легендата на родното кино и театър ще изпълни и друго негово послание — да вдигне наздравица в негова памет. Това ще направи по време на концерта си в Москва, когато ще каже на публиката: „Ха наздраве!». Грета Ганчева е първата жена на Емил Димитров, бивша съпруга е и на актьора Васил Бъчваров. С Рангел Вълчанов изживява любовен роман, в резултат на който се ражда дъщеря й Мила. Грета Ганчева става популярна с култовия шлагер „Тумбалалайка». Снимала се е във „Войната на таралежите, „Изпити по никое време», „Децата играят вън» и др.
Г-жо Ганчева, загубихте един от най-скъпите си хора — режисьора Рангел Вълчанов. Успяхте ли да се простите с него?
Съжалявам, че не отидох да си взема последно сбогом с него. Но какво значи последно сбогом?! Мисля, че никой от нас не се е разделил с него, защото всички ще отидем при него. Един по един ще се изнесем от този свят и ще отидем на оня. Той ми беше много добър приятел. Обаждала съм му се за съвети. А за България няма какво да говоря. Рядко една държава ражда толкова талантлив човек.
Имахме щастието да имаме точно Рангел Вълчанов. Загубата е голяма. Но за нея имат вина всички, които отговарят за тези пусти средства, пусти пари, от които ние в последните 20 години започнахме да зависим. Тази зависимост от финансите, от хората, които имат много пари, да благоволят да ни дадат някоя и друга стотинка, за да можем да работим. Това е най-отвратителното нещо на този строй. Не може душата ти да бъде свободна, не можеш да отидеш да работиш така, както трябва. Рангел можеше да направи още много, тъй като с годините и мъдростта талантът се увеличава. Съжалявам наистина, че не отидох да го изпратя. Но аз не съм си взела сбогом с него. Част от хората, с които аз работех, един по един се откъсват от земята. Ето, скоро ни напусна също една моя голяма приятелка и режисьорка — Иванка Гръбчева. Играла съм в много нейни филми.
Дъщеря ви Мила как прие новината за Рангел Вълчанов?
Те също бяха добри приятели. Мъчно й е за Рангел, за Ването и за всички наши близки хора, тъгува. Много тъгува.
Бяхте ли подготвена за смъртта на приятеля си?
За нито една смърт не съм готова. Винаги съм си мислила, че това няма да се случи скоро. Когато Емил Димитров бе толкова болен, аз мислех, че той ще живее. Даже на последния ни разговор му казах: „Ти си необходим, ти ще живееш, ще живееш!» И все се случва така, че на мен ми казват журналисти за кончината на моите приятели. От телевизията ми съобщиха за Емил, от вестник научих за Ването, за Рангел разбрах от някакъв сайт. За него възликнах: „Ах, това не е възможно!».
С какво помните Иванка Гръбчева?
Тя беше много ерудиран човек. Завърши в Германия. Съдбата ни събра — аз току-що се бях развела с Емил Димитров, а тя — с нейния немски съпруг режисьор. Дойде си в България и тук започнахме един прекрасен младежки живот с нея. Снимаше, аз присъствах на нейните снимки, беше безкрайно духовита. Баща й беше един от висшите генерали, а майка й партизанка, която беше и писателка. При тези родители Ването се държеше като най-обикновен човек. На последния разговор тя ми каза: „Хайде сестро, довиждане, че капацитетът на въздуха ми свърши.»
Последният ви разговор преди колко време беше?
Месец и половина преди да почине. Иванка Гръбчева имаше един прекрасен лаф: „Много е страшно, когато пороците сами остават. Не ти оставаш пороците, а те теб остават, че няма хляб в тебе за пороците».
Какво усещате, когато говорите за Емил Димитров?
Той е най-голямата ми любов. Любовта на живота ми. Човекът, когото съм обичала най-много и продължавам да го обичам.
Наскоро отбелязахте 70-годишен юбилей, а годините сякаш не ви личат.
Пред моята публика, която е повечето руска, се шегувам: „Я, столетница!» И хората умират от смях. Не знам какво е нож за пластична операция, не знам какво е фитнес, понеже нямам време. Гледам болната си майка, а преди време и болния си баща. Много малко време имам за себе си. Може би разковничето за моята младост е рабоди тата ми, все пак изкуството извисява човека, праща го в някакво друго измерение. Аз до ден-днешен мога да се похваля с това, че издържам да пея без плейбек час и половина. Всичко това те кара да живееш и не ти дава възможност да се отпуснеш. В един момент сигурно ще грохна. Дай, Боже, това да бъде на сцената.
Дай, Боже, да не изпитам болките, които и моята приятелка Ването е изпитала, и моят приятел Рангел, и моята голяма любов Емил изпита. Ако се случи да си отида, искам това да стане във върхов емоционален момент. И понеже повече работя с деца, със сърцати хора, които ме харесват, които ме обичат и след всеки концерт тече вода от мен, сърцето ми е много пълно. Работата поддържа човека. Какво значи някой да ти каже: „Ти си пенсионер?» Няма такова понятие. Има човек, който вече не може да работи.
Споменахте, че работите с деца. Вие самата имате внуче.
Ах, това е най-прекрасното нещо, което имам в живота си. Ама вие нямате представа колко е прекрасно това същество. Аз съм от първия ден с него. Не сме непрекъснато заедно, но тук, като се роди, седя при мен месец и половина, след това отидох за 2 месеца в Москва. След това пак дойде тук за месец. На периоди се виждаме. Толкова е прекрасно да се затича едно дете, като те види отдалече, и да ти се хвърли в прегръдките и без малко да те събори. Това е най-прекрасното нещо. Много е готин, компютърджия е. Има си таблет. Включва си сам интернета.
Колко е голямо това момченце, че е толкова напред с технологиите?
Преди дни навърши година и 9 месеца. Но с компютър се занимава още от бебе. На Милето са й подарили нейните руски роднини компютър и малкият й го взе. Пуска си „Гагнам стайл» и танцува. Сега пак ще отида при него. На 23 октомври ще участвам в голям международен концерт в Москва. Вече разбрах, че ми готвят изненада. Знам каква е, понеже имам агенти: ще отбележат моя „100-годишен» юбилей. Там в Москва ме очаква едно щастие.
Колко време ще останете при семейството си?
Ще бързам да се върна в Камчия. Там кипи живот, има туристи, има деца, които почиват. Аз участвам във фестивала „Звездите на Камчия», художествен директор съм.
Вашият род е от врачанското село Баница. Правите ли хубави баници?
Правя всякакъв вид баници. В моите ръце става едно съвършенство. Въпросът е да забъркам много неща. Обикновено хората забъркват бели, но аз още не забъркам, а само баници. На мен работата не ми дава възможност да унивам, да падам. Вечно се правя на красива. Но не слагам грим. Операторът бате Димо Коларов, който също е на небето, и с когото се събирахме да свирим на акордеон, казваше: „Маме, ама ти по-хубаво свириш от мен, а ако и пееш по-хубаво от мене, да знаеш, че много ще ревнувам.» Поканих го на един мой концерт да види как пея и той ми каза после: „Абе, маме, ти знаеш ли, че като започнеш да пееш, ставаш красива.» И аз му викам: „Така ли, бе, бате, ти цял живот ми викаш, че съм красавица, а сега се оказва, че съм само когато пея.»
http://www.vsekiden.com/141369