
Владимир Зарев е носител на националната награда „Иван Вазов» за тази година.
Награждаването ще стане по време на кулминацията на честванията на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература в Сопот. По традиция носителят на наградата трябва да засади иглолистно дръвче в района около къща-музей „Иван Вазов».
Владимир Зарев е роден на 5.10.1947 г. в София. Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на 16 книги. Сред най-популярните са трилогията «Битието», «Изходът» и «Изборът», «Хрътката срещу хрътката», «Лето 1850», «Поп Богомил и съвършенството на света», романите «Разруха» и «Светове». Главен редактор е на списание «Съвременник». Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредник в дома музей «Иван Вазов». Има три дъщери.
Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/zarev-vazov-ivan-1473077.html#ixzz3fPXOZPmq
Романовата трилогия Битието, Изходът, Законът е вълнуваща сага, в която се разказват житейските премеждия, възторзите и паденията на тръгналия от Видин род Вълчеви. Действието в първата книга Битието започва в далечната 1890 година и проследява драматичните събития от следосвобожденската епоха, през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война до Девети септември 1944 година, Втората книга Изходът осветява сложното и противоречиво време на социализма в България и чрез съдбите на героите поставя остро проблема за властта, за всепроникването на тоталитарната власт във всекидневието и в човешкия свят. Третата книга Законът рисува двуличното и подмолно време на преустройството, първоначалния чист възторг от демократичните промени след Десети ноември 1989 г., а сетне и онези механизми, по които беше ограбена и обезкръвена България, чудовищния егоизъм и арогантността на политическата класа, уродливостта на началното натрупване на капитала, парализата на имунната система на всяка държавност – корумпирането на съда и на полицията.
Още в Битието авторът сложно и талантливо преплита личните светове и истории на един род със съдбовните и мъчителни обрати в историята на България. Романовото действие лъкътуши между психологическото и социално провитивостоене на героите, силни и жадни за реализация личности, между високия морал и низостите, между любовта и омразата, заплита се в братоубийствени страсти и неправдоподобни събития и пренарежда в незабравима цялост протяжните подробности на живота. Битието напомня въртяща се сцена, върху която героите се качват и слизат, ту велики и красиви в поривите си, ту обладани от провициална мерзост, ту обсебени от модерните идеи на своето време. Романът ни увлича не само с богатия си и интересен сюжет, но и със стихията и епичния дъх на езика, с възможността и днес да прочетем себе си в тази книга.