Наричат Рибния буквар първата българска енциклопедия. И нищо чудно, защото неговият автор е първият български енциклопедист.
Д-р Петър Берон, известен още и като Петър Хаджиберович, е роден през 1795 г. (според други данни през 1800 г.), в Котел, в семейство на заможен абаджия. И сам учи този занаят. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища и учители още в началото на ХIХ век. Достатъчно е да споменем само прочутия даскал Райно Попович, на когото Берон е бил, макар и за кратко, ученик. През 1817 г. Берон отива в Букурещ, където учи три години в гръцко училище, издържайки се с частни уроци. След това житейският му път го отвежда в Брашов, Трансилвания, където става домашен учител на децата на богатия българин Антон Йованович. Там Берон съставя прочутия си Рибен буквар, който бил отпечатан през 1824 г. именно със средства на Йованович. Същият изпраща Берон да придружава децата му на учение в Германия. Берон учи заедно с тях и през 1832 г. завършва медицина в Мюнхенския университет. Връща се във Влашко, където е назначен за окръжен лекар в Крайова. Но неспокойният и предприемчив котленски дух кара Берон през 1839 г. да зареже държавната служба и да основе търговско дружество, просъществувало успешно чак до 1853 г. Печалбите от него дават възможност на Берон да се отдаде на любимите си научни занимания. През 1842 г. той заминава за Париж, където написва 25 тома статии в областта на математиката, физиката и природните науки. Сам получил образование благодарение на щедрия родолюбец Антон Йованович, Берон подпомага училищното дело в Котел, Сливен, Елена и редица села. И не само с пари, а и с указания за учебните програми и начините на преподаване. За просвета котленският възрожденец оставя и богатството си. След смъртта му през 1871 г. по-голямата част него съгласно завещанието отива за постройката и издръжката на Българска мъжка педагогическа гимназия «Д-р Петър Берон» в Одрин, просъществувала до 1913 г.
Константин Събчев
