Данните на националната статистика показват, че най-много жители областта е имала през 1985 г., когато населението е било 257 738 души. През 1992 г. то е спаднало на 232 780 души, а през миналата година е било едва 203 138 души като само за една година се е стопило с 1600. С 15 хиляди пък е намаляло за този период населението на областния град Добрич. През 1985 г. той е наброявал 109 142 души, през 1992 г. – 104 494, а сега е 93 300. Друга констатация на статистиците е, че жените в областта са повече от мъжете – 51,2 на сто от населението. Така на хиляда мъже се падат по 1047 жени. В края на миналата година в градовете в областта са живеели 134 876 души или 66 на сто от населението. Отчита се и засилване на процеса на остаряване на населението. От своя страна тенденцията за остаряване на населението води до промени във възрастовата му структура. В края на 2007 г. в трудоспособна възраст са били 63,4% от населението в областта. То е с 544 души по-малко спрямо предходната година.
Отчита се продължение на тенденцията за повече раждания. През миналата година живородените деца са били 2061. Повечето от тях са родени в градовете. Статистиците са отчели, че в областта раждаемостта е по-висока от средната за страната – 10,1 промила. От родените през миналата година общо 2061 деца повече от половината – 1186, се водят извънбрачни. Причината е, че много от младите хора не сключват брак. Данните показват, че две трети от браковете се разтрогват. През 2003 г. при сключени 683 брака, разводите са били 408. 60 на сто от браковете се разтрогват по взаимно съгласие.
Положителна тенденция е, че детската смъртност двойно е намаляла спрямо 2001 г. Макар естественият прираст да продължава да е отрицателен, той намалява, което е позитивна тенденция. През миналата година той е бил 908 умрели повече от живородените при отрицателна разлика от 1141 през 2003 г.
Средната възраст за раждане на дете през миналата година е била 25,3 години. Статистиците прогнозират, че през 2020 г. ще е 27 години. Сега момчетата в областта се раждат от жени на средна възраст 23 години, а през 2020 г. тя ще е 26,5 години. Сега момичетата се раждат от майки на средна възраст 26 години, а през 2020 г. те ще са средно с половин година по-възрастни. След 12 години ще се запази тенденцията жените в Добричка област да живеят по-дълго от мъжете. Сега добруджанки живеят средно 76 години, а мъжете – 69 г. През 2020 г. средната продължителност на живота при жените в областта се прогнозира да е 77, а мъжете ще доживяват до 70 години.
Отчита се сериозен отрицателен механичен прираст. За Добричка област характерното е, че повече хора се изселват, отколкото се заселват. Най-голямо е движението “от град в град”. Доброто е, че напоследък се констатира известно намаление на този отрицателен механичен прираст, което, според статистиците означава, че има тенденция на задържане на работната сила тук.
Най-голям е бил броят на българското население през 1988 г., когато сме били 8 986 600. Данните за демографските процеси в България през периода 1900-2007 г. бяха изнесени на пресконференция на Националния статистически институт по повод 128 години от създаването на българската статистика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. След настъпилите промени през 1989 г. населението започва да намалява. През 2007 г. населението е 7 640 240 души, от които 70,7 % живеят в градовете. В периода от 1900 до 2007 г. най-голям брой живородени деца са регистрирани през 1925 г. – 196 312 бебета. Оттогава броят на живородените деца като обща тенденция започва да намалява непрекъснато с изключение на периода 1945 – 1950 година, когато раждаемостта се е увеличила. За последното десетилетие на миналия век – през 1997 г. е регистриран най-малкият брой живородени деца – 64 125. През изминалата 2007 г. броят на живородените бебета е 75 349.
След 1945 г. се формира тенденция към намаляване на броя на умиранията. През 1958 г. достигат минимален размер за целия период – 60 734. През следващия десетгодишен период броят на умрелите лица започва да се увеличава и достига 80 хил. за 1969 г. Максимален брой е достигнат 1997 г., когато са умрели над 121 хил. души. След 2005 г. броят на умрелите лица е около 113 хил. годишно.
Положителният естествен прираст на населението е най-голям през 1950 г. – 108 437 души. След тази година прирастът намалява непрекъснато. От 1990 г. естественият прираст на населението вече е отрицателен – през същата година населението в страната е намаляло с 3428 души. Отрицателният естествен прираст достига до 57 736 души през 1997 г. Макар цифрите да не са толкова стряскащи, отрицателният прираст продължава да е много висок. През 2007 г. населението е намаляло с над 37 хил. души.
Най-висок коефициент на раждаемост е регистриран през 1914 г. – 45 на 1000 души, след което заема различни стойности през годината, но все пак се очертава обща тенденция към намаляване.
Коефициентът на смъртност е най-висок по време на войните. От 1953 до 1974 г. в страната е регистрирано най-ниското равнище на смъртност в историята от 1900 досега.
_Емилия ИЛИЕВА_
Агенция “Фокус” припомня:
В периода 1 – 14 март 2001 г. в България се извършва последното преброяване на населението. Като българи се самоопределят около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.
***
Данни от официални преброявания на населението в България…
***
Към 31 декември 1880 г.
Първо официално преброяване на населението в Княжество България
Общ брой на населението — 2 007 919 души, в т.ч.
мъже — 1 027 803 души,
жени — 980 116 души.
***
Към 31 декември 1887 г.
Първо официално преброяване на населението в обединеното след Съединението Княжество България.
Общ брой на населението — 3 154 375 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 1 605 389 души (50,9 %),
жени — 1 548 986 души (49,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 593 547 (18,8 %), от които мъжете са 51,8 %,
селско население — 2 560 828 (81,2 %), от които мъжете са 50,7 %.
***
Към 31 декември 1892 г.
Общ брой на населението — 3 310 713 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 1 690 626 души (51,1 %),
жени — 1 620 087 души (48,9 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 652 328 (19,7 %), от които мъжете са 52,3 %,
селско население — 2 658 385 (80,3 %), от които мъжете са 50,8 %.
***
Към 31 декември 1900 г.
Общ брой на населението — 3 744 283 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 1 909 567 души (51,0 %),
жени — 1 834 716 души (49,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 742 435 (19,8 %), от които мъжете са 51,7 %,
селско население — 3 001 848 (80,2 %), от които мъжете са 50,8 %.
***
Към 31 декември 1905 г.
Общ брой на населението — 4 035 575 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 2 057 092 души (51,0 %),
жени — 1 978 473 души (49,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 789 689 (19,7 %), от които мъжете са 51,9 %,
селско население — 3 245 886 (80,3 %), от които мъжете са 50,7 %.
***
Към 31 декември 1910 г.
Общ брой на населението — 4 337 513 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 2 206 685 души (50,9 %),
жени — 2 130 828 души (49,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 829 522 (19,1 %), от които мъжете са 51,7 %,
селско население — 3 507 991 (80,9 %), от които мъжете са 50,5 %.
***
Към 31 декември 1920 г.
Общ брой на населението — 4 846 971 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 2 420 484 души (49,9 %),
жени — 2 426 187 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 966 375 (19,9 %), от които мъжете са 51,4 %,
селско население — 3 880 596 (80,1 %), от които мъжете са 49,6 %.
Забележки:
1. През периода 1910-1920 г. България понася физическа загуба на население, както следва:
Около 140 000 загинали във войните (Балканска война, Междусъюзническа война, Първата световна война), предимно в репродуктивна възраст;
Около 276 000 жители на Южна Добруджа, които преминават в територията на Румъния.
2. Приема се, че загубвайки територии по време на Междусъюзническата и Първата световна войни към България се насочват около 350 000 бежанци. Знае се, обаче, че голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата вълна, след което отново имигрират в България към 1923 г.
***
Към 31 декември 1926 г.
Общ брой на населението — 5 528 741 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 2 743 025 души (49,6 %),
жени — 2 785 716 души (50,4 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 1 130 131 (20,4 %), от които мъжете са 50,9 %,
селско население — 4 348 610 (79,6 %), от които мъжете са 49,9 %.
***
Към 31 декември 1934 г.
Общ брой на населението — 6 077 939 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 3 053 893 души (50,2 %),
жени — 3 024 046 души (49,8 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 1 302 551 (21,4 %), от които мъжете са 50,7 %,
селско население — 4 775 378 (78,6 %), от които мъжете са 50,1 %.
***
Към 31 декември 1946 г.
Общ брой на населението — 7 029 349 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 3 516 774 души (50,0 %),
жени — 3 512 575 души (50,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 1 735 188 (24,7 %), от които мъжете са 51,2 %,
селско население — 5 294 161 (75,3 %), от които мъжете са 49,6 %.
***
Към 1 декември 1956 г.
Общ брой на населението — 7 613 709 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 3 799 356 души (49,9 %),
жени — 3 814 353 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 2 556 071 (33,6 %), от които мъжете са 49,9 %,
селско население — 5 057 638 (66,4 %), от които мъжете са 50,5 %.
***
Към 1 декември 1965 г.
Общ брой на населението — 8 227 866 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 4 114 167 души (50,0 %),
жени — 4 113 699 души (50,0 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 3 822 824 (46,5 %), от които мъжете са 50,0 %,
селско население — 4 405 042 (53,5 %), от които мъжете са 50,0 %.
***
Към 1 декември 1975 г.
Общ брой на населението — 8 727 771 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 4 357 820 души (49,9 %),
жени — 4 369 951 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 5 061 087 (58,0 %), от които мъжете са 49,7 %,
селско население — 3 666 684 (42,0 %), от които мъжете са 50,2 %.
***
Към 4 декември 1985 г.
Общ брой на населението — 8 003 649 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 4 433 302 души (49,5 %),
жени — 4 515 347 души (50,5 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 5 799 939 (64,8 %), от които мъжете са 49,2 %,
селско население — 3 148 710 (35,2 %), от които мъжете са 49,8 %.
***
Към 4 декември 1992 г.
Общ брой на населението — 8 487 317 души, в т.ч.
Диференциация по пол
мъже — 4 170 622 души (49,1 %),
жени — 4 316 695 души (50,9 %).
Диференциация по населени места:
градско население — 5 704 552 (67,2 %), от които мъжете са 48,9 %,
селско население — 2 782 765 (32,8 %), от които мъжете са 49,5 %.
Населението на България ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес.
Това показва демографска прогноза на Националния статистически институт. Населението на страната през 2020 г. се очаква да бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. — 6,436 милиона души, през 2040 г., — 5,971 милиона души, а в края на прогнозирания период 2060 г. — 5,138 милиона души, съобщи БТА.
Годишно външната миграция се очаква да е между 18 и 20 000 души с тенденция за намаляване на отрицателното миграционно салдо и през 2020 — 2030 година се очаква салдото да стане положително, заяви началникът на отдел в НСИ «Статистика на населението» Йордан Калчев.
През 2007 г. 113 004 души са починали, като от тях мъжете са 59 823, а жените — 53 181. Смъртността при мъжете намалява с 8,8 пункта, в сравнение с 2006 г., а при жените се увеличава с 12,1 пункта. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава като през 2007 г. е 72,6 години.
През прогнозния период, освен намаляването на населението, се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението. Населението под трудоспособна възраст до 2020 ще се увеличи и неговият относителен ще бъде около 15 на сто, след което ще започне да намалява и ще достигне през 2060 г. — 13,2 на сто. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст. От очаквания относителен дял 63 на сто през 2010 г., тази категория от населението ще съставлява 50 на сто през 2060 година. Нарастване се очаква в относителния дял на населението над трудоспособна възраст — от близо 23 на сто през 2010 г. то ще достигне около 37 на сто през 2060 година.
_НДТ, Добрич, България. 25 юни 2008г._
