На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.
Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.
Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: «Пространното житие на Климент Охридски» от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в «Краткото житие на Климент Охридски» или т. нар. «Охридска легенда» от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича «пръв епископ, който проповядвал на български език» и «най-учен мъж», а Димитрий Хоматиан пише за Климент: «Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.
«Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 година той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В «Краткото житие» се казва, че той «измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил». Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.
Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент).
