Интересна глава от учебник по Отечествознание от 1914 г., написан от Иван Тодоров, одобрен от Министерството на народното просвещение и отпечатан от книгоиздателство Христо Г. Данов в Пловдив. Запазени са правопис и пунктуация.
Извършенитѣ въ България кланета отъ турцитѣ подигнали срѣщу тѣхъ всички други държави. Тѣхнитѣ пратеници въ Цариградъ поканили султана да въведе по-добъръ редъ въ царството си, та българитѣ да не бѫдатъ роби на турцитѣ, ами и тѣ да живѣятъ човѣшки. Ала султанътъ не склонилъ, и тѣ не направили нищо повече. Не ни забравили само нашитѣ братя — руситѣ.
Рускиятъ царь Александъръ II отворилъ война на Турция, за да ни освободи отъ робство. Отъ Русия потеглила многобройна войска прѣзъ 1877 година, минала прѣзъ Ромъния и се упѫтила къмъ България. Мнозина отъ забѣгналитѣ въ Ромъния българи пожелали да помагатъ на руситѣ за освобождението на своето отечество. Тѣ образували отдѣлна дружина, главатарь на която станалъ единъ руски генералъ. Тѣзи българи се нарекли опълченци. — Рускитѣ войски минали Дунавъ при града Свищовъ. На помощь имъ дошла и часть отъ ромънската войска. Въ скоро врѣме цѣла Сѣверна-България била заета отъ руситѣ. Само Плѣвенъ и нѣколко други града оставали въ турски рѫцѣ. Руситѣ не можели да отидатъ по-нататъкъ, додѣто не зематъ и Плѣвенъ. А този градъ билъ добрѣ укрѣпенъ и се пазѣлъ отъ многобройна турска войска. Руситѣ го обиколили отъ всички страни и не пропущали никого да влиза въ него, нито да излиза. Тукъ останала и ромънската войска. А опълченцитѣ съ една малка часть отъ руската войска били пратени да вардятъ Шипченския проходъ, за да не могатъ турцитѣ да минатъ Балкана и да помогнатъ на своитѣ въ Плѣвенъ. Цѣли три деня опълченцитѣ и руситѣ, гладни, жадни и изморени, отблъсвали турската сгань, която налитала да мине планината прѣзъ прохода. Като имъ се свършили патронитѣ, тѣ заловили съ камъни, които търкаляли надолу възъ турцитѣ. Най-сетнѣ, когато били вече съвсѣмъ изморени, пристигнала имъ на помощь още руска войска, слѣдъ като Плѣвенъ билъ прѣвзетъ заедно съ всичката турска войска, която го пазѣла. Турцитѣ били отблъснати отъ прохода. Тѣ се спрѣли на равнището, при село Шейново, дѣто руситѣ и опълченцитѣ ги нападнали, разбили ги и заробили всичката войска, заедно съ пашата. При Стара-Загора руситѣ и опълченцитѣ застигнали друга турска войска, която отстъпвала надолу. ТѢ нападнали и нея и я разбили. Тамъ паднали много руси и опълченци. Слѣдъ това и Тракия била заета отъ рускитѣ войски. Турцитѣ бѣгали отвредъ, а българитѣ радостно посрѣщали своитѣ освободители. Рускитѣ войски продължавали да гонятъ турцитѣ, отнели отъ тѣхъ града Одринъ и наближили до Цариградъ. Султанътъ, уплашенъ да не отнематъ и самата му столица, помолилъ руския царь да спре войната и да се примирятъ. Царьтъ склонилъ. Въ градеца Санъ-Стефано, при Цариградъ, отъ руския царь и отъ султана било подписано съгласие, наречено Санстефански договоръ, споредъ който Сѣверна-България и Добруджа, Тракия и Македония били отстъпени отъ турското царство, признати за свободни и съставили българското княжество. Този договоръ създаде една голѣма България, която се нарече Санстефанска България.Това станало на 19 февруарий 1878 година. Този день се смѣта за день на нашето освобождение, и отъ тогава насамъ се брои за народенъ празникъ. А царь Александъръ II, който ни освободи отъ турцитѣ, се нарече царь-освободитель. Така се нарича и днесъ, макаръ че не е вече живъ. Отъ благодарность нашиятъ народъ му издигна хубавъ паметникъ въ София.
Берлинскиятъ договоръ
и разпокъсването на Санстефанска България.
Другитѣ държави не одобрили Санстефанския договоръ. Тѣ го отмѣнили и принудили руския царь да подпише другъ договоръ, който се нарекълъ Берлински, защото билъ подписанъ въ града Берлинъ, дѣто били събрани всички пратеници на държавитѣ. Споредъ Берлинския договоръ, освободенитѣ отъ Русия български земи били разпокъсани на петь части:
1.Сѣверна-България, която останала съвсѣмъ свободна и образувала Българското княжество;
2.Тракия се отдѣлила отъ България, останала полусвободна и се нарекла Източна-Румелия;
3.Македония и Одринско били върнати на султана;
4.Добруджа (сѣверната й половина—между Думавъ и Черно-море) била отстъпена на Ромъния, задѣто помагала въ войната на руситѣ;
5.Градоветѣ Нишъ, Пиротъ и Враня били дадени на Сърбия.
Наскоро подиръ това въ новото българско княжество се свикало първото велико народно събрание, за да изработи основния законъ и да избере князъ. Народнитѣ прѣдставители се събрали въ старата българска столица—Търново и изработили първия и главния законъ на новата наша държава; въ него е посочено, каква ще бѫде наредбата на нашата държава, какъ ще се управлява, какви права и длъжности иматъ гражданинѣ и пр. Този законъ се нарича основенъ законъ, защото съ него се тури основа на държавата ни. Той се нарича още и конституция. Като изработило конституцията, събранието пристопило къмъ избиране на князъ. За такъвъ билъ избранъ Александъръ Батембергъ.
И така слѣдъ 500 годишно робуване
българската държава била възобновена
