ЗНАЕШЪ ЛИ ТИ КОИ СМЕ ?
Народната пословица ни разсказва, че въ слѣпите царства царува онзи, който има едно око; а въ нашето нещастно отечество царуватъ даже и слѣпорожденните. За доказателство ние не трѣба дя ходиме на далечъ. Хайде да погледаме каква боя иматъ нашите по-първи бѫлгаре, т. е. нашите учени мъже, които днесъ представляватъ бѫлгарскиятъ напредокъ. Вѫобразете си, че са намирате въ Браила и че сте влѣзле въ дюкянътъ на единъ изъ Браилските търговци; въобразете си, че са разговаряте съ гореказанниятъ торговецъ «За отхраната», т. е. за статията на г. Друмева, която е помѣстена въ „Периодическото Списание; вѫобразете си, най-послѣ, че са вѫсхищавате отъ гореказанната статия и мислете си, че г. Друмевъ трѣба да е „най-отхраненниятъ“ човѣкъ на свѣтътъ. Богато си въобразите всичкото това, то послушайте какво ще да бъде по-нататакъ. Хайде въобразете си сега, че при вазе дохаждатъ дѣйствителните членове на дружеството, подаватъ ви ръката си, сѣдатъ, срѣщо вазе и захващатъ.
Пѫрвиятъ членъ. Вие, господине, какъ смѣете да нападате на „Книжевното Дружество?»
Вие. Азъ не нападамъ на „Книжевното дружество;» а на васъ, които сте са завзѣле да работите онова, щото не е ваша работа.
Първиятъ членъ. Вие лѫжете, вие лѫжете, като брадатъ циганинъ . . .
Вториятъ членъ, А прочетохте ли моята статия „За отхраната?“
И отъ дума на дума, захваща са такава една кавга, която не принася честь на ония хора, които сѫ са завзѣле да пишатъ статии «За отхраната» Но най-много са горѣщи пѫрвиятъ членъ на дружеството, който иска да докаже, че учените хора трѣба да са уважа-вать и тогава, когато тѣхниятъ брѫмбалски медъ не принася на хората ни най-малка полза. „Абре, какъ смѣете да нападате на Дринова, бре? Абре, не знаете ли, че азъ самъ въ състояние да ви стъпча подъ краката си, като червеци?» вика гръмогласно първиятъ мисиръ. Кавгата са увеличава се повече и повече, и браилскиятъ търговецъ бива принуденъ да хване първиятъ дѣйствителни членъ за рамото и да го истока изъ вратата.
Кажете ми сега, братия българе, можете ли вие да уважавате такива едни лица, които довождатъ себѣ си до такова едно унижение? Мнозина отъ нашите учени мъже са оплакватъ, че българската публика е невнимателна камъ тѣхъ; а ние ще да имъ отговориме, че който не уважава себѣ си, той не трѣба да очѣква уважение и отъ другиго. Епископите, учителите, нравоучителнпте писатели и сичките други апостоли съ дължнин не само да пищатъ и да разсъждаватъ за отхраната, а да показватъ и примѣръ съ свовятъ частенъ. животъ. А що видиме нпе? Както щете, а нашите българе иматъ пълно право да си играятъ съ „добре-отхраненните“ и сь „високоученните“ писатели. Праздната глава са кити най-многото; а калпавото сърце и развалената душа са защищва съ псувни и съ хамалски изрѣчения. Тѣшко и горко на нашиятъ народъ, ако той бъде принуденъ да са подчини на подобни предводители. Срамота е отъ хората!
