Храм-паметник „Свети Александър Невски» е една от най-монументалните постройки на Балканския полуостров. Неговото изграждане е израз на всенародната признателност към руските освободители, дали около 200 000 жертви за освобождението на България от турско робство.
Велико благоговение ни обхваща, намирайки се под куполите на величествения храм «Св. Александър Невски», отбелязвайки 100-годишнината от неговото освещаване. Това каза в словото си Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, след като отслужи вечерно богослужение с петохлебие в патриаршеската катедрала «Св. Александър Невски».
Удивяваме се как в едно трудно време нашите предци са въздигнали този величествен храм. Още Учредителното събрание взема решението да се построи такъв храм в памет на свободата, в благодарност за всички жертви, паднали за свободата на отечеството ни, каза патриарх Даниил.
Той отбеляза, че от полагането на основния камък на храма през 1882 г. до началото на строителните дейности през 1904 г. минават 22 години в подготовка. За да може след това, при събрани средствата и уточнени детайли, само за осем години — от 1904 до 1912 г. храмът да бъде в завършен вид. Това е един подвиг и едно геройство по онова време, с такава прецизност и отговорност — и ръководството на Църквата, и архитектите, и строителите, и държавата съумяват за толкова кратко време да съградят това благолепие и великолепие. После още 12 години минават, докато се довърши благолепието във вътрешността на храма и да се стигне до неговото освещаване през 1924 г., каза Негово Светейшество.
Храмът е свидетел и на радостта, и на благодарността, и на сърдечните пориви на народа ни, и на болките, и на трагедиите, и на възхода, и на злочестието, което сме преживели. Но въпреки всички превратности, през които преминава народът ни, храмът «Св. Александър Невски» остава място, където народът се е събирал и се е молил, каза българският патриарх.
Негово светейшество се обърна в словото си към митрополитите и епископите от Българската православна църква — Българска патриаршия, и към представителите на Поместни православни църкви, които са пристигнали у нас, за да съучастват в празника на родната ни Църква.
Стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала «Св. Александър Невски» се навършиха на 12 септември 2024 г., но честването на годишнината ще бъде на 23 ноември, когато е зимният празник на храма, каза пред БТА по-рано Мелнишкият епископ Герасим — председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала «Св. Александър Невски», който е и главен секретар на Светия синод на Българската православна църква — Българска патриаршия (БПЦ-БП).
По време на светата литургия е извършен чинът на пълното освещаване на храм-паметника «Св. Александър Невски» в София през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни — на 12, 13 и 14 септември 1924 г., разказа тогава епископ Герасим.
През 1879 г., на Учредителното събрание, по предложение на Петко Каравелов, било взето решение за изграждане „паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените».
Били са дадени няколко предложения за място на паметника, между които надделяло това — паметникът да се издигне на Чан-Тепе в Търново, но окончателно решение не е било взето.
Учредителното народно събрание приема първата конституция на новоосвободена Бьлгария. Това е т. н. Търновска конституция — една от най-демократичните конституции в Европа по онова време. На заседанието си от 3 април (22.III. с. ст.) с. г. Учредителното събрание решило за столица на новото княжество България да бъде избрана София.
Първоначално се смятало, че столица на новоосвободена България ще бъде пак Търново.
Но, ако в Средновековието местоположението на Търново го правело неуязвимо за нападение, сега всичките му достоинства се превръщали в недостатъци. Мислело се сериозно за избор на нова столица. Пръв Марин Дринов, големият наш историк, тогава професор в Харковския университет, предложил София за столица. Предложението било горещо подкрепено от княз Дондуков — Корсаков.
Cред многочислените му доводи най-убедителни са били тези, че София се намира в средата на България, че е кръстопът на важни шосета и железопътни линии и има повече сгради, удобни за администрацията. С тези аргументи той излязъл и пред Учредителното Народно събрание. На заседанието си на 3 април 1878 г. (22. III. с. ст.) Събранието приело единодушно решение, столица на новоосвободеното княжество България да стане град София.
На 19. II. (3. III.) 1882 г. се състояло тържествено полагане на основния камък на храма, на най-високото място в тогавашната София — 552 м. н. в. върху част от некропола на древна Сердика.
Храмът е построен по проект на прочутия руски архитект, професор от Петербургската художествена академия, Александър Никонович Померанцев (1848—1919 г.), италиански възпитаник. Той е автор и на проекта на Шипченския храм и на проекта на ГУМ в Москва. Померанцев създава специално бюро със сътрудници — архитектите Яковлев и Смирнов, които непосредствено ръководят строежа, а самият той периодически идвал от Петроград, за да контролира работата.
Строежът на храма започва през 1904 г. и с малки прекъсвания завършва през 1912 г. През 1924 г. е станало тържественото освещаване на храма, на което са присъствували гости от много страни.
През 1944 г. храмът е засегнат от силна детонация и шрапнели от англоамериканските въздушни попадения (най-много в северозападната част). Медната обвивка е пробита на много места, всички мозаични икони от подвратните тимпани са разрушени, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Засегната е била живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи. Още през 1945 г. част от повредите са отстранени.
В 1953 г. храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала, а в 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
През 1960 г. е подновена позлатата на куполите от български майстори, под ръководството на ленинградски специалисти.
Храмът е посветен на великия руски пълководец Владимирски и Новгородски княз Александър Невски (1220—1263 г.), влязъл в историята с прочутата си победа над Тевтонския орден (1242 г.). Това е прочутото „Ледовое побоище» върху замръзналото Чудско езеро (езерото Нево, откъдето получава и прозвището си).
За да отстрани надвисналата над северните руски княжества опасност, предприема храбрата дипломатическа мисия при Батий, ханът на Златната орда в 1262 г. Там се разболял, приел монашество и през 1263 г. починал.
По-късно е провъзгласен от московския патриарх за светец. Александър Невски бил патрон на руския император Александър II. Тъй като Народното събрание е искало да изрази благодарността към Русия в лицето на императора, храмът-паметник е наречен на името на неговия патрон.
