Археологи обнаружили исключительную находку в первой болгарской столице Плиске — фрагмент каменной надписи языческого периода Первого Болгарского государства, а также следы специфических погребальных практик.
Новые открытия пересматривают представления о тайных подземных ходах и языческих обычаях ранних болгар. Работы на местности активно ведутся в текущем археологическом сезоне — они поддерживаются целевым государственным финансированием приоритетных национальных объектов.
Тайна подземного хода и утраченного этнонима
Во время исследований в секторе так называемых тайных ходов — сложных подземных проходов, которые когда‑то соединяли княжеский дворец с ключевыми точками Внутреннего города и крепостной стеной, — команда учёных обнаружила окончательное заполнение этого сооружения. Руководитель археологических раскопок, главный ассистент, доктор Петър Първанов, поясняет, что проход пережил как минимум два масштабных обрушения и последующие ремонты, прежде чем был окончательно заброшен и намеренно заполнен строительным мусором из разрушенных ранее зданий.
Именно в этом археологическом контексте исследователи нашли фрагмент праболгарской каменной надписи — это первая подобная находка в Плиске за более чем 20 лет. Учёные датируют артефакт первой половиной IX века (языческим периодом правления ханов Крума или Омуртага).
На камне читается корень болгарского этнонима («угар»), но из‑за отсутствия суффикса пока нельзя с уверенностью сказать, относится ли текст к государству Болгария или к самому болгарскому народу. По мнению экспертов, такого рода официальные надписи обычно содержат отсылки к конкретным историческим событиям и жизни тогдашней аристократии.
Тревожные погребальные обряды в свете прожекторов
Помимо эпиграфического памятника, исследования этого года выявили необычные погребальные обряды, вызвавшие серьёзный интерес в научной среде. Находки проливают новый свет на ритуалы переходного периода болгарского Средневековья: они свидетельствуют о специфических верованиях и способах обращения с умершими, отличающихся от стандартных христианских или известных языческих практик.
Систематические раскопки и последующая полевая консервация на территории Национального историко‑археологического резервата «Плиска» — часть масштабной программы по сохранению национального культурного наследия. На исследования в этом году Совет министров выделил специализированный бюджет в размере 921 000 евро, который распределён между семью ключевыми историческими объектами страны.
Оригинал:
Археолози попаднаха на изключителна находка в първата българска столица Плиска – фрагмент от каменен надпис от езическия период на Първата българска държава, както и на следи от специфични погребални практики.
Новите разкрития пренаписват знанието за тайните подземни проходи и езическите обичаи на ранните българи. Дейностите на терен се развиват интензивно през настоящия археологически сезон, подкрепени от целево държавно финансиране за приоритетни национални обекти.
Тайната на подземния ходник и изгубения етноним
По време на проучванията в сектор от т.нар. тайни ходници – сложни подземни проходи, свързвали някога владетелския дворец с ключови точки във Вътрешния град и крепостната стена – екипът открива финалното запълване на съоръжението. Ръководителят на археологическите разкопки, гл. ас. д-р Петър Първанов, пояснява, че проходът е претърпял поне две мащабни срутвания и последващи ремонти, преди окончателно да бъде изоставен и умишлено запълнен със строителен трошляк от разрушени по-ранни сгради.
Именно в този археологически контекст изследователите откриват фрагмент от прабългарски каменен надпис – първата подобна находка в Плиска от над 20 години насам. Учените датират артефакта към първата половина на IX век (езическия период от управлението на хановете Крум или Омуртаг).
Върху камъка се разчита коренът на българския етноним („угар“), но поради липсата на суфикс все още не може да се каже със сигурност дали текстът визира държавата България или самия български народ. Според експертите, този тип официални надписи обикновено съдържат препратки към конкретни исторически събития и живота на тогавашната аристокрация.
Смущаващи погребални обреди под светлината на прожекторите
Освен епиграфския паметник, тазгодишните проучвания изваждат наяве и необичайни погребални обреди, които предизвикват сериозен интерес сред научната общност. Находките хвърлят нова светлина върху ритуалите от преходния период на българското средновековие, свидетелствайки за специфични вярвания и третиране на покойниците, които се разграничават от стандартните християнски или познати езически практики.
Системните разкопки и последващата теренна консервация на територията на Националния историко-археологически резерват (НИАР) „Плиска“ са част от мащабната програма за опазване на националното културно наследство. За проучванията през тази година Министерският съвет отпусна специализиран бюджет от 921 000 евро, разпределен между седем ключови исторически обекта в страната.
fakti.bg/bulgaria/1073198-senzacia-v-pliska-otkriha-prabalgarski-nadpis
