9 мин./37.3 мб.
[flv:https://bgdiaspora.ru/vizh/Gorb-BNT.flv 400 325]
В. Маринов: Да започнем отначало, Михаил Сергеевич. Когато Европа гледа към Русия какво вижда тя?
Михаил Горбачов: — Аз мисля, че това, което сега се случва — и това са реалностите, които аз отбелязвам, че има желание да се възраждат, възстановяват и да се развиват отношенията. Затова те може би виждат тук не само Русия, но и всичко заедно и аз смятам, че тук имаше и връзки, и опит има и трябва да се опита и в тези условия да се използват всички възможности. В Русия на това гледат добре.
В. Маринов: — А как гледат от Русия по посока на Европа? Само като на пазар за суровини ли?
Михаил Горбачов: — Знаете ли, за Русия Европа — все пак това е нашият европейски общ дом. Но също така се случват големи събития, ето сега слушам как трудно вървят нещата …. да. И отначало нашите приятели от Варшавския договор, от СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ), те всички тръгнаха да влизат в ЕС, в НАТО. Там също поставиха такава задача — «по-бързо, по-бързо, повече». Неправилни сметки имаше и от другата страна. Аз мисля, че имаше нещо пропуснато и в Германия, и от нашите приятели, защото толкова бързо се получи този необмислен разрив, а сега мисля, че трябва в рамките на тези нови … защото ние всички сме в Европа, да търсим тези нови отношения. Затова ние и търсим отношения с ЕС много настоятелно и не искаме това да са някакви формални, а да са напредничави, партньорски…. все се търсят термини за това… и стратегически. Сега казват изпреварващи, напредничави, авангардни, така че по същество да бъде същото като с членовете на ЕС.
В. Маринов: — Когато слушах Вашето изказване у мен остана впечатление, че у Вас има нещо като болка, че хората не Ви разбраха правилно тогава — края на 80-те и началото на 90-те години.
Михаил Горбачов: — Относително какво?
В. Маринов: — Ами за това по какъв път трябва да върви Европа?
Михаил Горбачов: — Не, какво означва «не разбраха»?! Най-важното е — ние разбирахме. Ние никъде не сме се месили. Никъде! Това беше наше принципно (положение — бел. ред.) …. Нека сами хората да направят своя избор. И ето, те, както се казва, сега се учат къде е правилно и къде е неправилно. През това трябваше да се мине. Все едно, така или иначе този процес на сближаване започна и аз мисля, че това е правилно. Трябва само да не се губи време. Все още има нещо останало — хора, останали са вече свършени неща, останали са контакти. Те трябва да бъдат съживени и така да продължим.
В. Маринов: — Но времето сега е на страната на Азия, не смятате ли?
Михаил Горбачов: — Нищо особено. Нищо… Европа ще си остане Европа и ние в Европа трябва да мислим за това. Вие навярно се доловили, че аз говорих, говорих, но точно това… аз мисля, .. ако тук, ако Европа не направи тези крачки, за които аз говорих — повече обединение, повече сътрудничество. И действително, с участието на Русия и САЩ да бъде създадена такава система — преди всичко отбранителна, то това може да рязко да промени света.
В. Маринов: — Ако ще има отбрана, то тогава трябва да има и някакъв враг?
Михаил Горбачов: — Не, това ще бъде обща отбрана. Трябва да кажа, че това ще уравновесява процесите. А най-главното, във връзка с всякакви заявления, мисля, че никой не се гласи да воюва.
В. Маринов: — Защо е нужна тогава отбрана, ако никой не се готви за война?
Михаил Горбачов: — Нали знаете, опитът от историята учи, че е нужна някаква — именно, отбрана. Но не такава, естествено, която може да разруши целия свят — не. Даже конфликтните ситуации вътре в тази система тогава ще имат по-малка перспектива.
В. Маринов: — Какъв е основният смисъл на Вашата идея за междуконтинентално партньорство, която Вие предлагате в последно време?
Михаил Горбачов: — Мисля, че това се прави, отчитайки процесите в Европа. Все пак, тук ние имаме и обща история. И грехове, и плюсове има много, но ние все пак сме европейци. И освен това — Изтокът се надига. Аз отдавна говоря за това, още от Владивосток. Тихоокеанският регион там се премества, така да се каже, цивилизацията, но това не означава, че и в това трябва да има сривове и изкривявания и след това да последва някакво рухване. Това трябва да се има предвид.
В. Маринов: — Тоест, връщаме се към идеите на де Гол?
Михаил Горбачов: — Да ви кажа, няма да ровим, чии идеи, какво е там… Вече имаше толкова много идеи. Важното е да няма изкривявания. Да няма изкривявания и сривове. Затова аз мисля, че ние с Китай имаме големи отношения, дори с Бразилия, трябва да добавя, трябва да развиваме и да разширяваме нещата.
В. Маринов: — А ще има ли и в бъдеще такива отношения с държавите от Азия и със страните от БРИК също?
Михаил Горбачов: — Мисля, че да, да… Ние там сме съседи. Има големи територии за усвояване и дори сега има инвестиции. И Япония участва, и Китай участва, и други страни, и Индия. Това всичко са наши патньори. Така че, както се казва, не трябва със стари очи да се гледа на новия свят. Той е глобален и ако ние не успеем да се научим да живеем в него и да го управляваме, тогава ще бъде лошо.
В. Маринов: — За да живеем в този свят, на какво трябва да стъпим? Каква е основата? На какво да се опрем?
Михаил Горбачов: — Ами, аз мисля — на сътрудничество и доверие. На сътрудничество … По който и да е въпрос! Вземете дори Америка, с нейната мощ тя не може сама да реши.
В. Маринов: — А сега и Китай много бързо израсна…
Михаил Горбачов: — Е, и какво?! Китай! И той не може сам, без останалия свят! Всички ние сме много зависими. Затова правилно се нарича — глобален и взаимозависим, взаимнообусловен свят. Има взаимна връзка. Ние дори във всяко село чувстваме това, нали разбирате…. Някъде се се случва някакво прекъсване и веднага — при нас…. (се усеща — бел. ред.) Очевидно на това трябва да се научим. Ние вече живеем така, живеем в глобален свят. Тези взаимосвързаности придобиха глобален и много сериозен характер, а да го управляваме — ние все още не можем истински. Затова са нужни и регионални системи, и на общодържавно ниво, ООН.
В. Маринов: — Това е много сериозно предизвикателство към вас — политиците….
Михаил Горбачов: — Да, да, да ….
В. Маринов: — … да се научите как да управлявате.
Михаил Горбачов: — … да, да
В. Маринов: — Вие готови ли сте за това?
Михаил Горбачов: — Към всички (е предизвикателсво — бел. ред)… Въобще във всичко хубаво има политика. А още повече тя е виновна за нещата, които са се случили не много добре или пък лошо. Грешките. Защото върху политиката винаги се упражнява натиск и по текущи въпроси, и по големи въпроси. А отгоре на всичко трябва да се готвиш да не загубиш и поредните избори за парламента. Затова не успява политиката «да смила» всичко, изостава политиката.
В. Маринов: — Вие как мислите, Медведев ще победи или ще загуби на следващите избори в светлината на това, което той напарви с Лужков?
Михаил Горбачов: — Не знам как те там ще се договорят. Важно е да се договорят без бой. (усмихва се)
В. Маринов: — Как оценявате ситуацията в Русия и това, което се случи с кмета на Москва. Кой е прав? Кой е виновен и какво да се прави?
Михаил Горбачов: — Знаете ли какво мисля? Аз се отнасям доста реалистично към цялата тази картина. Кметът направи много. Особено през първото си десетилетие. Е, знаете, понатрупа се. И той «обрасна» с всякакви тежки структури и прочее. И най-главното, минаха 19 години. Сменяемоста — това е изискване на демокрацията. Избори, сменяемост, обновляемост, откриване и приток на нови свежи сили — това е едно от най-важните неща. Затова този въпрос трябва да бъде решаван. Но аз мисля, че можеше да бъде решен и безболезнено, в рамките на преговорния процес, но изпуснаха времето. И аз бих казал, в дадения случай той започна да капризничи. Аз бих му казал «Е, Юрий Михайлович….»
В. Маринов: — Разбирам …
Михаил Горбачов: — Повече от Брежнев, стига вече…Къде повече….
В. Маринов: — Вие бяхте начело на една от най-големите държави, Какво, според Вас, в чисто човешки план трябва да има човек, за да бъде добър управник?
Михаил Горбачов: — Управник?
В. Маринов: — Управник.
Михаил Горбачов: — Да. …. В такива страни като нашата, а и тук също, но у нас там още повече, отдавна се е вкоренило това — «Човек с хватка». С хватка, с хватка. А сега преди всичко започнаха — «с глава на раменете». Въобще — да не е безволев. За да ръководиш такава страна като Русия или другите — характер трябва да имаш, воля трябва да имаш. Мъжество да вземаш решения и да поемаш ти отговорността. Или се махай! Много е важно всичко да се решава в рамките на политическия процес, на демокрацията, със знанието на мнението на хората. Това сега е така … до сега все още е така… (прави жест с ръка встрани). Мисля, че Русия върви в рамките на демократичния преход, но тя е извървяла половината път, не повече.
В. Маринов: — Какво е нужно, за да извърви целия път?
Михаил Горбачов: — А той никога не свършва, защото през цялото време върви обновяване, възникват нови теми, нови проблеми и това трябва да се решава, активно да работят и президентът, и изпълнителната власт, а тя сега откронява към авторитарни методи.
В. Маринов: — Има ли изход от това?
Михаил Горбачов: — Демокрация. Свобода и демокрация
Автор: Валери Маринов
