*По-лесно е да псуваме, отколкото да се надсмеем на кусурите си, казва Кольо Карамфилов*
— Г-н Карамфилов, защо е тази истерия около «българския кенеф»?
— Смешна и жалка история! Най ми е тъжно, че видях само България като кенеф. И не мога да разгледам творбата на Черни в целия й контекст. Не виждам къде е драмата. Инсталацията е «Ентропа», не е «Европа». И е ясно — това не е истинската Европа, а чист емоционален прочит на един художник. Давид Черни просто е направил своето тълкуване за Европа. А ние тръгнахме да го цензурираме. Пълна безсмислица. Защо метнахме черно петно върху кенефа?
Скрихме си задниците ли?
— Има ли защо да си крием задниците?
— Сигурен съм, че единственото бяло петно на цяла Европа е нашата тоалетна. Слава Богу, че беше чиста. Можеше да е и омърсена. И щеше да е по-грубичко. И друго не разбирам — тези клекала само в Турция ли ги има? Няма ли ги и в Европа? Защо изкарахме, че това е турска тоалетна — много се чудя. Цензурата в случая е абсолютно безсмислена. Само правим страшна реклама за Черни. А реакцията на политиците ни е обидна и нелепа. Това е свободна творба на свободен творец. Срамно е да се притесняваме от един авторски акт. Можем да реагираме далеч по-адекватно.
— Как?
— Нека направим идентична изложба някъде в България например. В детската градина да бяхме, нямаше толкова да се орезилим. Който не иска да бъде сравняван с тоалетна, можеше да си изрази мнението. Аз съм за пълното възприемане на изкуството. То не хапе и не обижда. За всичко са виновни комплексите ни. Черният пешкир не е върху тоалетната, е върху главите ни. По-скоро върху главите на онези, които реагираха толкова тъпанарско. Така вече изглежда, че отдолу, под пешкира, е зацапано и трябва да го скрием.
— Комплексари сме значи?
— Да, комплексари сме като нация. Политиците ни пък преиграват. Точно сега се сетиха да защитават достойнството на България. Тръгнаха за една арт творба да се бият в гърдите и да се правят на патриоти. Айде, моля ви се!
— Щяха ли да скачат толкова, ако авторът бе българин?
— Ако авторът беше българин, кенефът нямаше да ни изненада. Сега се учудих, че един чех ни вижда по този начин. Ако беше българин, щеше да е много по-страшно
— Колко страшно?
— Можеше да изобразим пениса на Азис. Все пак цяла България се чуди мъж ли е, жена ли е… Най-добре щеше да е да сложим позлатения му удължен член, който всички ежедневно гледаме от всяка страница. Затова нека направят такава експозиция. Да видим как българите виждат България. Тогава нещата ще са доста по-страшни. Ама ще си останат в нашия двор. И ще си мълчим. Няма да има бурни коментари. И ще си се посмеем на нас си.
— Умеем ли да се надсмиваме над себе си?
— Не! Можем да се псуваме — и самите себе си, и майките си. Но да се надсмеем над кусурите си — не. Не сме дорасли дотам.
— На вас харесва ли ви «кенефът на Черни»?
— Нищо не мога да кажа — не съм видял цялата експозиция, само България. «Нашата тоалетна» изглежда нелоша. Въпросът е дали е пластмасова, дали е куха, дали пък е бутафорна… Има значение. Ако е бутафорна, значи носи определен контекст — и всичко е една голяма парлама. Ако обаче е сериозно като материали, то тогава посланието е друго. Няма как да говоря на сляпо. Затова, като ни дойде ред да председателстваме ЕС, нека и ние направим подобно нещо. Да видим тогава дали някой няма да бъде засегнат.
— А сега — да махаме ли покривалото от тоалетната?
— Не знам кой е заповядал да се сложи този парцал. Най-добре е да се маха, че е двоен резил
Пък политиците нека си пишат протестни писма до Европейския съюз и да си се разправят. Тъкмо ще качат цената на чеха. И догодина Черни ще е излязъл в Ню Йорк заради тая изложба. Тогава кой знае как ще изобрази България… Пак казвам — направихме му страшна реклама!
— Дали е търсел този ефект?
— Не. Сигурен съм, че не е очаквал такава глупашка реакция от страна на българите. Просто не сме в час със съвременното изкуство. Какви неща се правят по света! Съвременното изкуство постоянно се бъзика и с консуматорското общество. От години е минало всички граници по отношение на разголване, на сваляне на табута. Който е в час, знае за какво става дума. Но ние тук сме много напред с материала. Показваме си само тъпите обикновени картинки, скулптурки и графики.
— Защо сме толкова изостанали?
— Защо? Навремето имаше две неща — спорт и изкуство. Спортът замина. Изобразителното ни изкуство пък — тотално замина! Може би добрата новина е само, че театралните зали са пълни. Това е истински феномен. Киното ни замина. Сега леко се осаферва на дъното… Въобще, както казват в малките градове: «Кой ти ебава културата бе, душа?!»
— Това поправимо ли е?
— Абсолютно! Всичко е поправимо, трябва само друг политически елит. Вярвам, че промяна е възможна. Но елитът трябва да се смени. Още пет години им давам. После идват нови хора, млади. И те тотално няма да помнят кой кой е бил. Жалко, че ние ще бъдем на една хубава преклонна възраст и няма да можем да се нарадваме като хората. Незаменимо е дивеенето на младостта, когато можеш да експериментираш колкото си искаш.
— Сегашните бунтове могат ли да катурнат елита?
— Винаги съм заставал на страната на свободните изяви на волята. Но българинът е толкова далеч от истинското гражданско общество. Отдавна не помага на другия. Един стачкува, другите му гледат сеира отстрани. А после се сърдят защо, когато протестират, нямат подкрепа от останалите. Ние сме толкова сбъркано общество, че просто не е истина…
— Значи протестите са обречени?
— Да. И в следващите четири години, въпреки че предстоят избори, нищо няма да стане. Чак след това, като чукнем 25 години преход, се вижда светлина в тунел. Когато първите одъртеят, може да се роди нова вълна политици.
— В страната на Черни не чакаха 25 години…
— О, нека не гледаме Централна Европа. Те винаги са имали културата и аристокрацията си. Човек, расъл там, не е обременен с нашето мислене. Нека само погледнем на какво прилича София…
— Ние ли сме най-прецакани в целия соцблок?
— Не сме най-прецаканите. Навремето, когато работех в Румъния, бях щастлив, че съм българин. Но, доколкото знам, сега Букурещ отдавна е Европа.
— Значи пак сме на опашката?
— Отдавна съм свикнал, че сме на опашката. Въпросът е да сме отнякъде първи — дали отзад или отпред — няма значение. Средата повече ме нерви. Така поне сме по-екзотични. Пък и не ми липсва самочувствие. Аз си се чувствам европеец, откакто съм се родил. Лошото е, че толкова години наред си изживяваме махленското детство и вярваме, че следващият, който дойде, ще бъде по-добрият началник. Няма такова нещо. Нека се измитат всички! Да дойдат нови хора. Не знам как може да се напише декрет за изгонване на всички, които са били в парламента. Чудя се какви очи имат, за да искат да управляват — след като всичко е прецакано.
— Изборите не предлагат ли алтернатива?
— Не очаквам нищо. Знам, че ще има ново съглашение. Отдавна няма политически идеи, има борба за власт
Искам да живея живота си в държава, която малко от малко прави нещо от мен. Но, като гледам, че ме цака на всички нива, съжалявам — това не е моята страна. Отдавна се чувствам като емигрант в България. Време е ония отгоре да създадат някаква схема на нормално живеене. И най-накрая да се превърнат от политици в професионалисти. Един да разбира от икономика, друг — от енергетика, трети — от изкуство. Да са работещи хора, не дърдорещи политици.
— А ние да си живеем живота?
— Ние това си го можем. Каквото ще да става. Във всяко време. Ето, сега ще дойдат нови хора. Наново ще си поживеем 4 години… И така — до безкрай.
_Лора СИМЕОНОВА. Standartnews _
