Ето така се решават проблеми на Балканите — когато нещо не е в наша полза и ни излага, ние го покриваме с ковьорче. Или в по-лошия случай с черен креп.
Държавата тоалетна в инсталацията «Ентропа» обиди много хора. Инсталацията обаче е точна и много по-безобидна от реалността. Защото реалността не е на наша страна. И за да скрием реалността, казана от чужд художник, ние се обявихме в траур. Чудно ни се получи. Пърформансън на Давид Черни вече е в стихията си. Това е била и целта му — някой да се ядоса и да вдигне цената и значението на една неплоска шега.
Споменът на Черни от България е детски и незлобливо инфантилен. Много по-обидна е свастиката от аутобани върху територията на Германия. Много, ама много по-обиден символ е паметникът пред НДК днес, но ние се правим, че не го виждаме. Но най-обидна в тази ситуация е реакцията на България — това е като опит да забраниш истината.
В такива ситуации умните хора се измъкват с някаква шега. Черни много точно е хванал нашия конкретен проблем — липсата на тоалетна, наченката на култура, която у нас е проблем, меко казано. Мръсните реки, мръсните села и градове, голямото сметище, върху което живеем, външната тоалетна, изкривяването на иначе прекрасния пейзаж — ето това е искал да каже Черни. Инсталацията е народопсихологически вярна — българите са хора, които нямат обществени тоалетни. Макар че много държат на собствения си имот. Това е външен поглед, заради който трябва да се сърдим навътре, а не навън. Това е просто опит
да бъдем осмени с това, което заслужаваме
И в това осмиване има доста прошка — защото която и да е тоалетна в България е доста по-компрометираща, от която и да е инсталация, напомняща турска тоалетна.
Наскоро бях в едно село близо до Търговище. Тоалетната в кметството е реалната истина за България. Обиждайте се колко си искате, но реалният символ на българите тия дни не е точно клекалото, а вечната пръчка до него — тази, с която се избутват задръстените фракции на едно такова селско клекало. Да, ние сме селото на Европа. Да, ние сме хората с клекалата. Хората с липсата на нормален обществен кенеф — там, където отиват нормално натрупаните напрежения. Признайте си истината — това не е измъкване, това е, казано по европейски, да се самодиагностицираш. Да стане ясно, че не ни уважават много и за уважението, което заслужаваме, черният креп няма да помогне. И да започнем да правим нормални модерни тоалетни с фотоклетки. Не е толкова скъпо. Тогава никой няма да ни каже нищо на тема клекала. Разберете — ние днес сме известни именно с клекалата си. Другото е само фанфарене за българските постижения. Няма такива. Има кенеф.
Повечето българи също го мислят за държавата си.
Черният креп обаче ни заби съвсем — всеки ще знае какво има отдолу и всеки ще коментира отново несръчната анална (по Фройд) реакция на българските власти. Креп върху тоалетна е още по-лош символ. Вместо да се шашкаме и сърдим, време е да помислим как да рекламираме тази страна — или поне малкото останали красиви неща от нея.
_Мартин Карбовски_
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
