«Сали Яшар закла колега на Рождество.» Това заглавие в «Стандарт» ден след Коледа направо ме закова. Пореден акт на нечовешка агресия! Препрочитам малката дописка и не вярвам на очите си — «Сали Яшар», написано е черно на бяло. Съобщението е от криминалната сводка на МВР. Защо точно Сали Яшар? — не се примирява моят вътрешен глас. Една мисъл започва яростно да кълве съзнанието ми. Дали този злодей не е пра-правнук на Сали Яшар — онзи прочут майстор на каруци, когото е увековечил Йордан Йовков в разказа си «Песента на колелетата»? Как ли пък не — родственик на добрия старец, от чиито ръце са излизали каруци като колесници за радост на съвременниците му, противи се нещо в мен.
Този, днешният Сали е наръгал авера си право в сърцето.
Двамата — убитият и убиецът — са крадци, скарали са се, появява се отнейде логическо размишление. Който служи на дявола, не го постигат добри неща, продължава да дълбае в мозъка невидимият кълвач. Какво кара човека да се овълчва, вместо да се облагородява? — се питам не от днес и не от вчера. Къде са нежните отношения между хората, любовта към честния труд, помощта към ближния и други добри практики, останали между страниците на най-лиричния ни разказвач? Защо предците ни са майсторили с ръцете си чешми и мостове за общото благо, без да търсят отплата, а сега безчинстват егоизмът, алчността и лъжата? Защо черните краски в човешката природа растат право пропорционално с техническия напредък?
Както е тръгнало, ще се изтребим, преди Космосът да ни изпрати по-едричък метеорит, който ще ни изтрие от лицето на Вселената! — обажда се вътрешен присмехулник. То изтребването става всекидневно, припява негов събрат. Ако повдигнеш очи, ще видиш около себе си намръщени и навъсени погледи, които могат да те изпепелят за миг като мълния. Една случайна реплика и недоволството изригва като вулкан от обиди, ругатни, псувни, изнасилени фрази.
Вероятно извънземните, за които се говори, че имат по-фини полета, ще видят тази размяна на вулгарни цинизми като кълбовидна мълния. Защо земляните не се усмихват? — ще си заблъскат главите пришълците. Вероятно ще им се стори абсурдно, ако разберат, че на Земята има специални курсове — по смях.
Плащаш си и спецове по «хи-хи» и «ха-ха-ха» те учат как да разпространяваш около себе си весели облачета, та ако ще и гръмотевици от лошотия да трещят около теб. Вероятно космическите гости ще изпратят експресни телепатични телеграми до своите себеподобни за това, колко странни курсове има на Третата планета — за правилно дишане, за намиране на подходящ партньор и как да го задържиш, за откриване на личното призвание, за естествено поведение, за положително мислене, за забогатяване, за оцеляване…
Сигурно всички опреснителни курсове няма да бъдат нужни, ако всеки спазва 10-те Божи заповеди и заветите на Исус. Ако проумее тези няколко реда, излезли изпод благословената ръка на Йордан Йовков: «Мъдрец беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно нещо беше ясно за него: с мъки, с нещастие е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.» Едно простичко правило, което превръща каруците в колесници, а хората — в деца на Бога.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=394154
