«Непознатият Йовков» — това е новата поредица на «Стандарт». Всяка събота ще разказва за малко известни факти от живота на великия български писател. Тайните излизат на бял свят, след като внукът на Йовков — Боян Попов, предаде личния архив на разказвача на държавния.
Добруджа е мястото, където класикът Йордан Йовков прекарва най-много време от живота си. Великият писател, създал изключително колоритните образи на Моканина, Другоселеца, Сарандовица, майстора Сали Яшар и красавиците Албена и Боряна, продължава да живее в столицата на българската житница. Защото там се намира най-големият музей, посветен на личността и творчеството му, казва д-р Кремена Митева, уредник в дом-паметник «Йордан Йовков», построен и открит през 1980-а. Това се случва за 100-годишнината на писателя, а във фондовете са съхранени около 10 хиляди единици.
«Това е най-големият и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира всичко, свързано с Йордан Йовков. Дъщеря му Елка Йовкова и внукът му Боян Попов са написали: «Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха голямата си любов и почит към него.»
Сега там текат мащабни ремонти
Включително и в къщата, в която Йовков живее със съпругата си Деспина. Реконструкцията на сградите е по проект, спечелен от общината по ОП «Регионално развитие» на стойност над 3 млн. лв. — «Йовковият Добрич — съвременна туристическа дестинация». Дом-паметникът ще бъде изцяло обновен отвън и отвътре, където ще има напълно актуализирано оборудване — витрини, осветление за експонатите, аудио-визуални средства, детски кът, в който чрез интерактивни музейни игри малчуганите ще опознаят непреходните ценности, които е завещал с разказите си белетристът.
«Разполагаме с изключителни фондохранилища, снабдени с уреди за измерване на влага. Предлагаме на вниманието на посетителите експонати с изключително добро качество. Ще направим възстановки на три различни теми — «Йовков и войните», кабинетът на писателя с пишещата машина «Адлер», на която е работил в българската легация в Букурещ (1920-1927) и на която подготвя за печат разкази за «Песента на колелетата», «Старопланински легенди» и «Вечери в Антимовския хан», както и кът с негови литературни герои», разказва Митева.
За сградата колективът архитекти е спечелил през 1995-а единствения жанров «Оскар» в България — «Архскар». Автор на статуетката е Вежди Рашидов и е изработена от бронз. Съхраняват я в дом-паметника и до днес.
През май за пет дни ще има етнофестивал, в който ще оживеят Йовковите герои. Той ще носи атмосферата от разказа «Добрич», в който Йовков описва традиционен панаир. Люцкан пък ще посреща с бяла лястовица в скромния дом на писателя и съпругата му.
Д-р Митева е от изследователите на Певеца на Добруджа. Тя припомня, че Йовков е имал намерение да напише драми, чиито заглавия започват с всяка следваща буква от азбуката. «За жалост, не е успял, но имаме «Албена», «Боряна», а е трябвало да се появят «Василена», «Грешница», «Змей» и т.н. Друг известен факт е, че писателят сам се отказва да завърши повестта с работно заглавие «Старият бор», в която се разказва за генерал от запаса след войните. В нея Йовков използва за прототип своя дружинен командир от Балканската война. Така разказва за доблестта и военните качества на офицерите от запаса. Но после стопира идеята, както споделя с хазяина си в София проф. Спиридон Казанджиев, съпруг на Бела, сестрата на Дора Габе. Защото военните стават твърде големи политикани и сюжетът вече не му е толкова интересен. Йовков така и не успява да издаде втория том на «Старопланински легенди». Казанджиев разкрива още подробности в книгата си «Срещи и разговори с Йордан Йовков», издадена през 1968-а.
Певецът на Добруджа е искал да пише исторически роман за времето на цар Иван-Асен, както и разкази за български възрожденци, подобно на «Епопея на забравените» на Вазов — за Ботев, Левски и други. «Разказ за миналото на Добруджа също е останал ненаписан», разказва д-р Митева. Самият Йовков казва: «Във всяка моя работа мисълта ми е в Добруджа. Там е любимият ми пейзаж, там са героите ми. С всичките си спомени и цялото си сърце принадлежа на Добруджа.»
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-01-19&article=438074
