Паднал във живота, изоставен
от роднини и приятел строг,
на нозете здраво ме изправя —
Бог.
Дебнат ме и грижи, и омрази,
злото тика ме към ров дълбок,
ала Някой силен ме опазва —
Бог.
В пътища коварни, многооки,
в тъмни нощи с неизвестен срок,
свети в мене вярната посока —
Бог.
И останал в зимата самичък,
не твърдя: животът е жесток
има Някой, който ме обича —
Бог!
