
Съюз на българските писатели почете по подобаващ начин световния български поет Никола Вапцаров. С финансовата подкрепа от Министерство на културата и под патронажа на президента на Република България Румен Радев честването по повод 115 години от рождението на Вапцаров обхвана няколко инициативи.

Преди дни излезе от печат двуезичен сборник с избрани стихове на Никола Вапцаров под заглавие „Ще те целуна и ще си отида“ (изд. „Български писател“, български/английски). Беше отпечатан и специален брой на вестник „Словото днес“, посветен на творчеството, личността и популярността на поета по света. И двете издания бяха представени на юбилейното тържество в зала 7 на НДК, състояло се на 5 декември 2024 г.
Събитието започна с народната песен „Хайдушки копнения“ в изпълнение на Вокален квартет „Светоглас“. Водещ беше актьорът Георги Златарев. В негово изпълнение публиката в залата чу няколко от най-известните Вапцарови стихотворения: „Ще бъда стар, ще бъда много стар…“, „История“, „Вяра“, „Прощално“.
Към ръководството на СБП бяха отправени няколко поздравителни адреса: представителят на Президентството доц. д-р Пламен Славов прочете послание от Румен Радев; капитан Трети ранг Георги Николов прочете поздравление и връчи кошница с цветя от началника на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ (Варна) флотилен адмирал проф. Калин Калинов; прозвуча и поздрав от Атанас Зафиров от Коалиция „БСП – Обединена левица“, отправен от Мая Димитрова – народен представител.

Сред публиката бяха Н. Пр. Хараламбос Кафкаридис – посланик на Република Кипър в България, Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“, Богдан Паташев – началник отдел „Международно сътрудничество“ в Министерство на културата, десетки писатели, журналисти, учители, читалищни дейци, членове на рода Вапцарови.
Боян Ангелов говори за все така актуалните послания в поезията на Никола Вапцаров, загинал за един хуманистичен идеал: „Българската поезия има драматични обрати. Те започват тогава, когато обществените катаклизми достигат своите апогеи и са неопровержим барометър за страдалчествата на народностния дух. Прекосила величия и погроми, робства и възкресения, българската поезия с нейните ярки творци представлява сърцевината на националната памет, защото е памет, индивидуализирала гениалността си посредством личности с обаятелна неустрашимост и романтична обреченост. Няма съмнение, че поезията на Никола Вапцаров е възхитителна не само за хоризонтите на българската литература. Тя има неотменимо място в европейския контекст чрез своята неустрашима вяра в разрушението на социалните несправедливости, чрез човеколюбието и романтиката на вдъхновението. Напразни ще останат опитите на някои литературоведи от нашата съседка Северна Македония да внушават крещящата неистина, че Вапцаров не бил българин, а „македонец по сърце и душа“. Напразни ще останат и усилията на родни псевдоисторици и лъжелитератори да омаловажават поета Вапцаров и антифашиста Вапцаров. Той заплати с живота си за своите идеали. Името му носят и пазят стотици училища и читалища в България. А стиховете му живеят в душите на милиони българи.
Те са силни и непоклатими като вярата, която не оскъднява и за която „бронебойни патрони няма открити…“.
Официален гост на събитието беше Мая Вапцарова – племенница на големия ни поет. В емоционалното си слово тя подчерта, че социалната действителност днес е не по-малко тревожна, каквато е била и през 30-те години, когато Вапцаров създава емблематичните си творби. Поетът Иван Есенски представи специалния брой на „Словото днес“, който беше раздаден на публиката безплатно, а д-р Анжела Димчева разказа за идеята да бъде съставен и отпечатан двуезичен том с избрана лирика на Никола Вапцаров като опит да се възроди за новите поколения не само автентичния ѝ дух, но и да се припомни, че неговите стихове са преведени на 40 езика, а на английски език ги превежда още през 50-60-те години и ги популяризира чрез няколко издания англичанинът Питър Темпест. Точно тези преводи влизат сега в новото издание „Ще те целуна и ще си отида“.
С оценки за Вапцаровото място в родната и световна литература се включиха акад. Иван Гранитски и проф. д.н. Ивайло Христов. На финала на тържеството присъстващите запяха „Хубава си, моя горо!“ заедно с Вокална формация „Гласове на традицията“.
epicenter.bg/article/Pisatelite-otbelyazoha-115-godini-ot-rozhdenieto-na-Nikola-Vaptsarov/369566/6/0